Aug 19, 2012, 11:19 AM

След края на дните...

  Poetry
929 0 9

Под два кубика жълта пръст ронлива

не мисли зад челото ще дълбаят -

тела дъждовни черви ще вият

без хал хабер за Ада и за Рая.

 

Ще бъда спомен, разпилян в легенди -

пияница, женкар и стар безделник...

Ще тръпнат хубавици с устни медни

по моя лик - на вечния неверник.


Едва ли някой скръб ще го налегне,

едва ли ще заплаче в късна доба...

Друг името ми користно ще впрегне,

съвсем наясно, че лежа във гроба.


Совалката на дните пак ще трака.

Животът ще е шарен като черга.

Ще се размиват костите ми в мрака,

светът е, както казват, не от вчера.

 

Но и под два кубика пръст ронлива

напролет в стрък коприва ще се влея.

Неверниците всъщност са парливи...

И в цвят на роза просто не виреят.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много силно стихотворение. Има някаква потенциална агресия в него. Хареса ми
  • Бодливо,пеперливо-но истински красиво!Поздрав!
  • Мите, много хубаво стихотворение си създал, но нека този миг да е след много, много години! Поздрави!
  • Хареса ми! Поздрави!
  • Друго нещо си е бодливото, парливото, било коприва, било магарешки трън - жили, усеща се, запомня се...
    Като прочетох стихотворението, започнах да си декламирам една впечатлила ме част от "Хамлет" на Шекспир:

    "ПЪРВИ ГРОБАР (пее)
    Гробарю стар, копай, копай
    за чужд и за съсед
    и бързай, че комай, комай
    е близо твоя ред!

    Изхвърля още един череп.

    ХАМЛЕТ

    Още един. Защо да не е това пък черепът на някой правник? Къде са тогава неговите извъртания и отводи, неговите аргументи и прецеденти, неговите тълкувания и основания? Защо търпи този грубиян да го налага по темето с калната си лопата, а не го подведе под отговорност за нанасяне на телесна повреда? Хм. Или може би той е бил на времето си хищен закупвач на земи, който е трупал ипотеки, давности, изтекли срокове, гаранционни документи, изпълнителни актове. И какво? Това ли е срокът на сроковете му, това ли е изпълнението на всичките му изпълнителни, да види тиквата си изпълнена със земята, за която толкоз е ламтял? Нищо повече ли не са могли да му гарантират всичките гаранции — двойни и тройни — освен тази нищожна площ, колкото два разгърнати договора. Само крепостните му актове не могат да се поберат в такава тясна дупка, няма ли за самия владелец да има поне още малко земя, колкото да си завре кокалите в нея?"

    Замислих се за парливите неверници и колко са по-добри от някои кланящи се... Харесах творбата!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...