След края на дните...
Под два кубика жълта пръст ронлива
не мисли зад челото ще дълбаят -
тела дъждовни черви ще вият
без хал хабер за Ада и за Рая.
Ще бъда спомен, разпилян в легенди -
пияница, женкар и стар безделник...
Ще тръпнат хубавици с устни медни
по моя лик - на вечния неверник.
Едва ли някой скръб ще го налегне,
едва ли ще заплаче в късна доба...
Друг името ми користно ще впрегне,
съвсем наясно, че лежа във гроба.
Совалката на дните пак ще трака.
Животът ще е шарен като черга.
Ще се размиват костите ми в мрака,
светът е, както казват, не от вчера.
Но и под два кубика пръст ронлива
напролет в стрък коприва ще се влея.
Неверниците всъщност са парливи...
И в цвят на роза просто не виреят.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много силно стихотворение. Има някаква потенциална агресия в него. Хареса ми
-
Бодливо,пеперливо-но истински красиво!Поздрав!
-
Мите, много хубаво стихотворение си създал, но нека този миг да е след много, много години! Поздрави!
-
Хареса ми! Поздрави!
-
Друго нещо си е бодливото, парливото, било коприва, било магарешки трън - жили, усеща се, запомня се...
Като прочетох стихотворението, започнах да си декламирам една впечатлила ме част от "Хамлет" на Шекспир:
"ПЪРВИ ГРОБАР (пее)
Гробарю стар, копай, копай
за чужд и за съсед
и бързай, че комай, комай
е близо твоя ред!
Изхвърля още един череп.
ХАМЛЕТ
Още един. Защо да не е това пък черепът на някой правник? Къде са тогава неговите извъртания и отводи, неговите аргументи и прецеденти, неговите тълкувания и основания? Защо търпи този грубиян да го налага по темето с калната си лопата, а не го подведе под отговорност за нанасяне на телесна повреда? Хм. Или може би той е бил на времето си хищен закупвач на земи, който е трупал ипотеки, давности, изтекли срокове, гаранционни документи, изпълнителни актове. И какво? Това ли е срокът на сроковете му, това ли е изпълнението на всичките му изпълнителни, да види тиквата си изпълнена със земята, за която толкоз е ламтял? Нищо повече ли не са могли да му гарантират всичките гаранции — двойни и тройни — освен тази нищожна площ, колкото два разгърнати договора. Само крепостните му актове не могат да се поберат в такава тясна дупка, няма ли за самия владелец да има поне още малко земя, колкото да си завре кокалите в нея?"
Замислих се за парливите неверници и колко са по-добри от някои кланящи се... Харесах творбата! -
Коприва си, Мите.....
Харесах!Поздрави! -
Е какво им е на розите, имат си и бодли, ако така ти харесва?
Харесвам! -
Тия червеи, без хал-хабер за Рая и за Ада ме разбиха!!!
Щом казваш, коприва ще си...
Аз пък днес се оприличих на роза
-
Жариш,Мито-истина е!
Поздрав за стиха!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
