След края на тишината

25 jul 2017, 23:58

Poesía » Otra

1122 11 13

И когато, лежейки със горящи очи,
трескав пулс те рисува пред мене,
тишина ме изпълва, тишина ме вали,
а Смъртта е дошла да ме вземе;
аз полагам ръка в костеливата длан,
твойто име шептя за последно.
И усмихната тръгвам – Аз обичах. И знам,
че не съм си отишла безследно.
25.07.17
Алекс (Малката)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

След края на тишината

Искате да прочетете повече?

Propuestas