След края на тишината

Jul 25, 2017, 11:58 PM

Poetry » Other

1121 11 13

И когато, лежейки със горящи очи,
трескав пулс те рисува пред мене,
тишина ме изпълва, тишина ме вали,
а Смъртта е дошла да ме вземе;
аз полагам ръка в костеливата длан,
твойто име шептя за последно.
И усмихната тръгвам – Аз обичах. И знам,
че не съм си отишла безследно.
25.07.17
Алекс (Малката)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

След края на тишината

Want to read more?

Random works