Alex.Malkata (Алекс Малката) Alex.Malkata (Алекс Малката)
42 29
Jul 25, 2017, 11:58 PM

След края на тишината

  Poetry » Other
1.4K 11 13

И когато, лежейки със горящи очи,

трескав пулс те рисува пред мене,

тишина ме изпълва, тишина ме вали,

а Смъртта е дошла да ме вземе;

 

аз полагам ръка в костеливата длан,

твойто име шептя за последно.

И усмихната тръгвам – Аз обичах. И знам,

че не съм си отишла безследно.

 

25.07.17

Алекс (Малката)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс Малката All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0