След края на тишината

Поезия » Друга

1.4K 11 13

И когато, лежейки със горящи очи,

трескав пулс те рисува пред мене,

тишина ме изпълва, тишина ме вали,

а Смъртта е дошла да ме вземе;

аз полагам ръка в костеливата длан,

твойто име шептя за последно.

И усмихната тръгвам – Аз обичах. И знам,

че не съм си отишла безследно.

25.07.17

Алекс (Малката)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Alex.Malkata (Алекс Малката)

Радвам се да те видя, Наде

2017-08-09T13:44:50+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Точно така се чувствам в момента...

2017-08-09T13:36:21+03:00
Alex.Malkata (Алекс Малката)

Благодаря ви и на вас, момичета. Радвате ме с присъствието си. Обичайте ❤

2017-07-27T13:00:03+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Кратко и грабващо с прекрасен финал!

2017-07-27T12:08:12+03:00
Violet_86 (Виолета)

Кратичко, но право в десетката.
Браво, Алексче.
Поздрави.

2017-07-27T10:38:15+03:00