С бодлив осил от нивата на август
ще се задави лятото пресипнало
и сухото му гърло ще удави
безгрижието на смеха ни сипкав.
Ще се завърнем в кожите си бели,
притихнали, добри и уязвими,
и ще заглъхне шепотът на кея
в сърцето като в празна раковина.
Във думите ще ровим за утеха,
и ще се молим да ни изтълкуват
защо, ранени от суетна цветност,
душите ни за пясъка тъгуват.