15 mar 2013, 22:56

След любовта 

  Poesía » Otra
848 0 4
 
 
След любовта... не знам какво остава.
Едно усещане за празнота.
Една усмивка... като люляк разцъфтяла.
Люлякова лъжа. И присяда.
После вървиш към дърветата в парка.
И вятър има винаги. Закономерно е.
Прошепваш му „обичах го”. И толкова.
И мислиш, че светът не забелязва.
Не забелязва, че говориш с вятъра.
Не забелязва празното в очите ти.
Ако повярваш сляпо на илюзиите,
ще сбъднеш край на всяка приказка.
И после ще играеш на живеене.
На липса. И безлипсие.
На покер.
И ще залагаш сляпо самотата си.
All in… до края на сърцето си.
След любовта.


~Endless~ 




© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, че сте тук !
  • ... хубаво!
  • След любовта остават сладко- горчивите спомени. Другите и толкова нямат. Те ще усмихват душата ти и ще пълнят очите ти.
    Къде съм тръгнала и аз съвети да давам. Разбиваме сами сърцата си, играем в спектала живот и се молим за шанс, за нова роля!
  • Отново очарователни редове! Поздрав, Ани!
Propuestas
: ??:??