След любовта... не знам какво остава.
Едно усещане за празнота.
Една усмивка... като люляк разцъфтяла.
Люлякова лъжа. И присяда.
После вървиш към дърветата в парка.
И вятър има винаги. Закономерно е.
Прошепваш му „обичах го”. И толкова.
И мислиш, че светът не забелязва.
Не забелязва, че говориш с вятъра.
Не забелязва празното в очите ти.
Ако повярваш сляпо на илюзиите,
ще сбъднеш край на всяка приказка. ...