След любовта

Mar 15, 2013, 10:56 PM

Poetry » Other

735 0 4

След любовта... не знам какво остава.
Едно усещане за празнота.
Една усмивка... като люляк разцъфтяла.
Люлякова лъжа. И присяда.
После вървиш към дърветата в парка.
И вятър има винаги. Закономерно е.
Прошепваш му „обичах го”. И толкова.
И мислиш, че светът не забелязва.
Не забелязва, че говориш с вятъра.
Не забелязва празното в очите ти.
Ако повярваш сляпо на илюзиите,
ще сбъднеш край на всяка приказка.
И после ще играеш на живеене.
На липса. И безлипсие.
На покер.
И ще залагаш сляпо самотата си.
All in… до края на сърцето си.
След любовта.

~Endless~

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Endlesss

2013-03-17T00:16:10+02:00

Благодаря, че сте тук !
beti (Бехрин)

2013-03-16T08:12:26+02:00

... хубаво!
suleimo (Дани Сулакова)

2013-03-16T08:03:52+02:00

След любовта остават сладко- горчивите спомени. Другите и толкова нямат. Те ще усмихват душата ти и ще пълнят очите ти.
Къде съм тръгнала и аз съвети да давам. Разбиваме сами сърцата си, играем в спектала живот и се молим за шанс, за нова роля!
oksimoron (Христов)

2013-03-16T00:25:45+02:00

Отново очарователни редове! Поздрав, Ани!