Дърво не засадих...да има нещо след мен. Започната книга, която писах... не дописах. Любов в радост и мъка, такава в каквато се врекох, не срещнах. И мисля си какво ще остане след мен. Единствено Бог ме разбра - благослови ме дете да родя. Сега вече зная-ще има нещо след мен. В усмивката, в очите ще пламне моя плам, където и да бъда ще знам, има нещо след мен. Нещо толкова скъпо и мило. Нещо истинско-неповторимо. Не само , като частица от моя живот, а същността на самия живот.
Благодаря ви!
Това е един от най-първите ми стихове.Тази сутрин исках да го редактирам, но не успях.не разбирам как така съм го качила за публикация! Навярно грешката е моя, за което се извинявам , разбира се!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Браво!