След мен
Дърво не засадих...да има нещо след мен.
Започната книга, която писах... не дописах.
Любов в радост и мъка,
такава в каквато се врекох, не срещнах.
И мисля си какво ще остане след мен.
Единствено Бог ме разбра -
благослови ме дете да родя.
Сега вече зная-ще има нещо след мен.
В усмивката, в очите ще пламне моя плам,
където и да бъда ще знам,
има нещо след мен.
Нещо толкова скъпо и мило.
Нещо истинско-неповторимо.
Не само , като частица от моя живот,
а същността на самия живот.
Започната книга, която писах... не дописах.
Любов в радост и мъка,
такава в каквато се врекох, не срещнах.
И мисля си какво ще остане след мен.
Единствено Бог ме разбра -
благослови ме дете да родя.
Сега вече зная-ще има нещо след мен.
В усмивката, в очите ще пламне моя плам,
където и да бъда ще знам,
има нещо след мен.
Нещо толкова скъпо и мило.
Нещо истинско-неповторимо.
Не само , като частица от моя живот,
а същността на самия живот.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
