След мен и амин!
Стоманени нишки под меката плът,
душата крепят от разпадане.
Жена съм, избрала трънливия път.
Знам как се полита след падане.
В небето се взирам, дори да пълзя,
и облак да крие очите ми.
Пречистват мътилка, сълза, след сълза,
и грейва дъгата над дните ми.
Изливаш горчилката, бесен и сляп.
Прегризвам въпроса. Без питане.
Надежда аз имам и песен, и хляб.
Знам колко боли пред политане.
Отровните тръни един по един,
Извадих, забих ги на прага ти.
отправих молитва. След мен и амин!
Дано само Господ помага ти!
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Елка, Ена, благодаря, момичета!
-
Уаууу, настръхнах.
Много силно! -
Прекрасен стих! Все се правим на силни!
-
Благодаря, Таня!
-
Поздрави и от мен!
-
Благодаря, Иржи!
-
Омайно,истинско,перфектно!Това е Надя,затова...
-
За много години, Роси! Липсваше ми!
-
Поздравления!
-
Благодаря ви приятели! Прегръщам ви!
-
От добра,по добра!Поздравче!
-
Разравяш отвътре до дъно, Наде! Поздрави!
-
Силно и тъжно!
-
Е това е клетва!
-
Много е силно. Изтръпнах, докато го четох.
-
Дано! Бъди благословена, Наденце!
-
В последните стихотворения лирическата ти проявява някаква твърдост в думите, но зад тях... е болка.
-
"Жена съм, избрала трънливия път.
Знам как се полита след падане." ( И аз)
Пътечка от тръни, от тръни венец
трънливо наежен на клонче врабец.
Бодлива молитва в небето лети
По болката няма следи от бодли...
Благодаря! -
Звучи доста заклинателно...
Но без знаци препинателни! -
Красива мелодия, дори и тъжна ...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
