4.01.2019 г., 22:45 ч.

След мен и амин! 

  Поезия » Друга
568 14 20

Стоманени нишки под меката плът,
душата крепят от разпадане.
Жена съм, избрала трънливия път.
Знам как се полита след падане.

 

В небето се взирам, дори да пълзя,
и облак да крие очите ми.
Пречистват мътилка, сълза, след сълза,
и грейва дъгата над дните ми.

 

Изливаш горчилката, бесен и сляп.
Прегризвам въпроса. Без питане.
Надежда аз имам и песен, и хляб.
Знам колко боли пред политане.

 

Отровните тръни един по един,
Извадих, забих ги на прага ти.
отправих молитва. След мен и амин!
Дано само Господ помага ти!

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??