След мен и амин!
Стоманени нишки под меката плът,
душата крепят от разпадане.
Жена съм, избрала трънливия път.
Знам как се полита след падане.
В небето се взирам, дори да пълзя,
и облак да крие очите ми.
Пречистват мътилка, сълза, след сълза,
и грейва дъгата над дните ми.
Изливаш горчилката, бесен и сляп.
Прегризвам въпроса. Без питане.
Надежда аз имам и песен, и хляб.
Знам колко боли пред политане.
Отровните тръни един по един,
Извадих, забих ги на прага ти.
отправих молитва. След мен и амин!
Дано само Господ помага ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
