16 sept 2009, 12:35

След Охридското езеро…

  Poesía
614 0 3

        

След Охридското езеро…           

 

Безумна небрежност          

и алчност човешка       

кораб във скръб потопи…             

Водата, не с нежност,              

а… заради грешка,            

прегърна човешки мечти…
                    

Удавени в сълзи             

и близки, и чужди…          

в ден… празничен… заедно скърбят…          

Секундите къси,           

усилия дружни…           

не стигнаха тях да спасят…         
       

И лесно се казва:           

„Нас Бог ни наказа!”…                 

Но истина друга кънти -          

сами до кога ли,          

след гръм оцелели,              

ще грабим от земните дни?!   
        

Човешки животи,         

отнети нелепо,               

превръщат се в… шоу… безспир…!                

За помощ... „по ноти”             

пак молим небето…         

Кога ще помогнем сами?!...
              
06.09.2009 г.

         

        

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...