След Охридското езеро…
След Охридското езеро…
Безумна небрежност
и алчност човешка
кораб във скръб потопи…
Водата, не с нежност,
а… заради грешка,
прегърна човешки мечти…
Удавени в сълзи
и близки, и чужди…
в ден… празничен… заедно скърбят…
Секундите къси,
усилия дружни…
не стигнаха тях да спасят…
И лесно се казва:
„Нас Бог ни наказа!”…
Но истина друга кънти -
сами до кога ли,
след гръм оцелели,
ще грабим от земните дни?!
Човешки животи,
отнети нелепо,
превръщат се в… шоу… безспир…!
За помощ... „по ноти”
пак молим небето…
Кога ще помогнем сами?!...
06.09.2009 г.
© Ваня All rights reserved.
