27 feb 2020, 15:18

След опити хиляда и безброй

  Poesía » Otra
805 7 10

Пробиваш с лакти, мериш с очила
голямата си сянка по стените.
Навеждаш се, пълзиш едва, едва.
Изправиш ли се, камъче в петите.
Направиш крачка, после две назад,
заобикаляш драмата и риска.
Оглеждаш се, подскачаш на инат
и мислиш, че нирваната е близко.
А срине ли се пътят в пропастта,
измисляш си и клетви, и магии.
Треперещ и с пресъхнала уста,
мълвиш молитви, после се напиеш.
След опити хиляда и безброй,
научен да цениш, че още дишаш,
душата ти, намерила покой,
побира се в едно четиристишие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравление и от мен!
  • Да, животът ни е низ от уроци, които трябва да научим... Мъдър и богато образен стих! Особено ми допадна финалът! Поздравления, Райна!
  • Прекрасен финал! Поздравления, Райна, истинско е!
  • Благодаря ви за позитивното споделяне на енергия. Този сайт е една прекрасна среда за творческо общуване!
  • Така равно върви, а толкова бодливи неща казва това стихче!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...