Пробиваш с лакти, мериш с очила
голямата си сянка по стените.
Навеждаш се, пълзиш едва, едва.
Изправиш ли се, камъче в петите.
Направиш крачка, после две назад,
заобикаляш драмата и риска.
Оглеждаш се, подскачаш на инат
и мислиш, че нирваната е близко.
А срине ли се пътят в пропастта,
измисляш си и клетви, и магии.
Треперещ и с пресъхнала уста,
мълвиш молитви, после се напиеш. ...