След опити хиляда и безброй
Пробиваш с лакти, мериш с очила
голямата си сянка по стените.
Навеждаш се, пълзиш едва, едва.
Изправиш ли се, камъче в петите.
Направиш крачка, после две назад,
заобикаляш драмата и риска.
Оглеждаш се, подскачаш на инат
и мислиш, че нирваната е близко.
А срине ли се пътят в пропастта,
измисляш си и клетви, и магии.
Треперещ и с пресъхнала уста,
мълвиш молитви, после се напиеш.
След опити хиляда и безброй,
научен да цениш, че още дишаш,
душата ти, намерила покой,
побира се в едно четиристишие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
