14 feb 2020, 9:43  

След отвъдното... 

  Poesía » Otra
321 3 8

Всички друми по света орисани,
ти шептяха как са в мрака скитали,
да се върнат с от любов преписани,
водещи към мен пътеводители.

 

Носех те - в душата ми дамгосана,
искрометен белег -по рождение.
Всеки стих от обич, нескопосана,
молеше за тебе снизхождение.

 

Някакъв светец - от непознатите,
пепел сива хвърляше - в лицето ми.
Падах аз. А ти летя - с крилатите.
Аутодафе изгори сърцето ми.

 

Засия звездата ми -Зорницата
и презряла любовта несбъдната,
литна бяла, като прошка птицата.
Нов живот да чака. След отвъдното...

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??