След отвъдното...
Всички друми по света орисани,
ти шептяха как са в мрака скитали,
да се върнат с от любов преписани,
водещи към мен пътеводители.
Носех те - в душата ми дамгосана,
искрометен белег -по рождение.
Всеки стих от обич, нескопосана,
молеше за тебе снизхождение.
Някакъв светец - от непознатите,
пепел сива хвърляше - в лицето ми.
Падах аз. А ти летя - с крилатите.
Аутодафе изгори сърцето ми.
Засия звездата ми -Зорницата
и презряла любовта несбъдната,
литна бяла, като прошка птицата.
Нов живот да чака. След отвъдното...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Благодаря ти, миличка!
