След отвъдното...
Всички друми по света орисани,
ти шептяха как са в мрака скитали,
да се върнат с от любов преписани,
водещи към мен пътеводители.
Носех те - в душата ми дамгосана,
искрометен белег -по рождение.
Всеки стих от обич, нескопосана,
молеше за тебе снизхождение.
Някакъв светец - от непознатите,
пепел сива хвърляше - в лицето ми.
Падах аз. А ти летя - с крилатите.
Аутодафе изгори сърцето ми.
Засия звездата ми -Зорницата
и презряла любовта несбъдната,
литна бяла, като прошка птицата.
Нов живот да чака. След отвъдното...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Благодаря ти, миличка!
