12 nov 2024, 23:47

След полунощ 

  Poesía » Otra
120 3 3

След полунощ

 

Съдбата спи и ангели сънува,

докато аз душата ѝ държа

и в мислите си като в златна люлка

нежно я издигам над света.

 

А с любовта си – топло одеяло –

завивам я от страх да не настине.

Съня ѝ пазя с живото си тяло,

закриляно от бели херувими!

 

Желанията стискам в шепа –

съдбата утре сладко да нахраня.

Да се усмихне и да ми прошепне:

„Сипи ми още! С тебе ще остана.“.

 

©Илияна Каракочева (Ина Крейн)

из книгата "Дните ми земни" - 2024г.

 

 

© Илияна Каракочева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??