inakrein (Илияна Каракочева)
258 2293
12.11.2024 г., 23:47 ч.

След полунощ 

  Поезия » Друга
118 3 3

След полунощ

 

Съдбата спи и ангели сънува,

докато аз душата ѝ държа

и в мислите си като в златна люлка

нежно я издигам над света.

 

А с любовта си – топло одеяло –

завивам я от страх да не настине.

Съня ѝ пазя с живото си тяло,

закриляно от бели херувими!

 

Желанията стискам в шепа –

съдбата утре сладко да нахраня.

Да се усмихне и да ми прошепне:

„Сипи ми още! С тебе ще остана.“.

 

©Илияна Каракочева (Ина Крейн)

из книгата "Дните ми земни" - 2024г.

 

 

© Илияна Каракочева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??