inakrein (Илияна Каракочева)
254 2292
12 нояб. 2024 г., 23:47

След полунощ 

  Поэзия » Другая
74 3 3

След полунощ

 

Съдбата спи и ангели сънува,

докато аз душата ѝ държа

и в мислите си като в златна люлка

нежно я издигам над света.

 

А с любовта си – топло одеяло –

завивам я от страх да не настине.

Съня ѝ пазя с живото си тяло,

закриляно от бели херувими!

 

Желанията стискам в шепа –

съдбата утре сладко да нахраня.

Да се усмихне и да ми прошепне:

„Сипи ми още! С тебе ще остана.“.

 

©Илияна Каракочева (Ина Крейн)

из книгата "Дните ми земни" - 2024г.

 

 

© Илияна Каракочева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??