11 jul 2014, 9:30

След празника

  Poesía » Otra
391 0 0

Сега сме само двамата, с жена ми.
Отидаха си внуците от нас.
Разпръсна ни поредното цунами
и Самотата пак дойде при нас!

И селото  ни пак е опустяло,
не виждам хора в нашата махла.
За мене тука времето е спряло
и радостта, при нас не е била!

На празника се в селото събрахме.
Щастлив ни беше Празничия ден.
Семейството на масата видяхме-
жена ми бе щастлив, като мен!

Но днеска в къщата сме само двама!
И пак ни липсва нашата Рода!
Сърцето ми припява свойта тъжна гама.
Душата ми е го`рка и сама!
  10.07.2014г. Драгойново

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...