Jul 11, 2014, 9:30 AM

След празника

  Poetry » Other
385 0 0

Сега сме само двамата, с жена ми.
Отидаха си внуците от нас.
Разпръсна ни поредното цунами
и Самотата пак дойде при нас!

И селото  ни пак е опустяло,
не виждам хора в нашата махла.
За мене тука времето е спряло
и радостта, при нас не е била!

На празника се в селото събрахме.
Щастлив ни беше Празничия ден.
Семейството на масата видяхме-
жена ми бе щастлив, като мен!

Но днеска в къщата сме само двама!
И пак ни липсва нашата Рода!
Сърцето ми припява свойта тъжна гама.
Душата ми е го`рка и сама!
  10.07.2014г. Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...