11 июл. 2014 г., 09:30

След празника

387 0 0

Сега сме само двамата, с жена ми.
Отидаха си внуците от нас.
Разпръсна ни поредното цунами
и Самотата пак дойде при нас!

И селото  ни пак е опустяло,
не виждам хора в нашата махла.
За мене тука времето е спряло
и радостта, при нас не е била!

На празника се в селото събрахме.
Щастлив ни беше Празничия ден.
Семейството на масата видяхме-
жена ми бе щастлив, като мен!

Но днеска в къщата сме само двама!
И пак ни липсва нашата Рода!
Сърцето ми припява свойта тъжна гама.
Душата ми е го`рка и сама!
  10.07.2014г. Драгойново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...