Сега сме само двамата, с жена ми.
Отидаха си внуците от нас.
Разпръсна ни поредното цунами
и Самотата пак дойде при нас!

И селото  ни пак е опустяло,
не виждам хора в нашата махла.
За мене тука времето е спряло
и радостта, при нас не е била!

На празника се в селото събрахме.
Щастлив ни беше Празничия ден.
Семейството на масата видяхме-
жена ми бе щастлив, като мен!

Но днеска в къщата сме само двама!
И пак ни липсва нашата Рода!
Сърцето ми припява свойта тъжна гама.
Душата ми е го`рка и сама!
  10.07.2014г. Драгойново