30 abr 2010, 6:44

След прошката

736 0 0

Да, имало е и сърдечни рани,

гняв, тъга  и болка в мен събрани.

В  душата си, ранена от обида,

заричала съм се: ”Ще си отида!”

Във този миг душата ми се мята

като ранена птица над земята.

Светът край мене сякаш се взривява

и само болката у мен остава.

Но както слънцето след мрак изгрява

и леда с целувка разтопява,

отново закопнявам да те видя

и всяка болка, всякаква обида

под чувствата горещи се стопяват,

а любовта сърцето ми огрява.

След прошката се чувствам по-богата.

Звънят и пеят в мене сетивата.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...