30 апр. 2010 г., 06:44

След прошката

741 0 0

Да, имало е и сърдечни рани,

гняв, тъга  и болка в мен събрани.

В  душата си, ранена от обида,

заричала съм се: ”Ще си отида!”

Във този миг душата ми се мята

като ранена птица над земята.

Светът край мене сякаш се взривява

и само болката у мен остава.

Но както слънцето след мрак изгрява

и леда с целувка разтопява,

отново закопнявам да те видя

и всяка болка, всякаква обида

под чувствата горещи се стопяват,

а любовта сърцето ми огрява.

След прошката се чувствам по-богата.

Звънят и пеят в мене сетивата.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Генка Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...