След раздяла...
След раздяла...
Всяка вечер тихо ще идвам,
ще прекъсвам съня ти спокоен.
Като черна котка ще стъпвам,
крачеща из дъжда пороен.
До тебе тайничко ще сядам
под лъчите на чистата луна.
Лицето ти спокойно ще гледам
под ясните и тъмни небеса.
Във мислите ти аз ще влизам
и покоя ти ще ти отнемам.
От тях не искам да излизам
и сълзите ти за мен ще взимам.
Едва когато се наситя
на мъките ти и страданието,
тогава ще поема по пътя
и ще умре за мъст желанието.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados
