Aug 10, 2008, 3:27 PM

След раздяла...

  Poetry
735 0 3
След раздяла...

Всяка вечер тихо ще идвам,

ще прекъсвам съня ти спокоен.

Като черна котка ще стъпвам,

крачеща из дъжда пороен.


 

До тебе тайничко ще сядам

под лъчите на чистата луна.

Лицето ти спокойно ще гледам

под ясните и тъмни небеса.


 

Във мислите ти аз ще влизам

и покоя ти ще ти отнемам.

От тях не искам да излизам

и сълзите ти за мен ще взимам.


 

Едва когато се наситя

на мъките ти и страданието,

тогава ще поема по пътя

и ще умре за мъст желанието.

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, от Вапцаров е вдъхновено и именно от "Предсмъртно".
  • Прекрасно стихотворение! Напомня ми за Вапцаров - "Предсмъртно". От там ли идва вдъхновението ти?
  • Оооо, мила! Не така! Не си хаби душата с такива мисли! Всеки рано или късно си получава заслуженото! Но стихът ми хареса (надявам се да не е по истински случай)! Толкова от мен засега! Поздрави!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...