След раздяла...

Aug 10, 2008, 3:27 PM

Poetry

505 0 3

След раздяла...

Всяка вечер тихо ще идвам,

ще прекъсвам съня ти спокоен.

Като черна котка ще стъпвам,

крачеща из дъжда пороен.

До тебе тайничко ще сядам

под лъчите на чистата луна.

Лицето ти спокойно ще гледам

под ясните и тъмни небеса.

Във мислите ти аз ще влизам

и покоя ти ще ти отнемам.

От тях не искам да излизам

и сълзите ти за мен ще взимам.

Едва когато се наситя

на мъките ти и страданието,

тогава ще поема по пътя

и ще умре за мъст желанието.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

stefitopz (Стефка Георгиева )

2008-08-26T18:05:15+03:00

Да, от Вапцаров е вдъхновено и именно от "Предсмъртно".
No_fear_Mims (Милена)

2008-08-26T15:26:08+03:00

Прекрасно стихотворение! Напомня ми за Вапцаров - "Предсмъртно". От там ли идва вдъхновението ти?
aLmA_mUeRtA (Ив)

2008-08-10T21:17:47+03:00

Оооо, мила! Не така! Не си хаби душата с такива мисли! Всеки рано или късно си получава заслуженото! Но стихът ми хареса (надявам се да не е по истински случай)! Толкова от мен засега! Поздрави!