След раздяла...
След раздяла...
Всяка вечер тихо ще идвам,
ще прекъсвам съня ти спокоен.
Като черна котка ще стъпвам,
крачеща из дъжда пороен.
До тебе тайничко ще сядам
под лъчите на чистата луна.
Лицето ти спокойно ще гледам
под ясните и тъмни небеса.
Във мислите ти аз ще влизам
и покоя ти ще ти отнемам.
От тях не искам да излизам
и сълзите ти за мен ще взимам.
Едва когато се наситя
на мъките ти и страданието,
тогава ще поема по пътя
и ще умре за мъст желанието.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
