29 ene 2011, 14:24

(След сбогуване)

1.1K 0 1

Безличната усмивка на едно

                                                   отминало страдание

и крехката съблазън на една потръпваща апатия

в очите ми разчиташ всеки ден.

И няма го това разтърсващо ухание

на огън и любов,

когато гледаш в мен.

 

Какво ли можех да ти дам от себе си...

Но вече няма как да разбереш.

Това, което някога рисувах

                                                   във сърцето си,

е спряло достъпа за теб.

 

..................................

Сега щастлива съм,

                                    но вече - искрено,

под напева на нечий чужд куплет.

И шепотът му лек и бял на ритмите

ме вкарва в мой, да, вече толкоз мой сюжет!

                              .....................................

 

Поглеждам те и още си ми същият,

такъв, какъвто беше влюбен в мен,

посърнал леко от живота си,

и сам... със някого до теб.

 

Забравих ли те?... Може би.

И бих изрекла твърдо "Да!",

което ще е нож като усмивката,

която каменно държа сега.

 

Забравих те...

                         Но - вярвай ми -

боли понякога, дори без жал...

И не от обич или спомняне,

а от заблудата,

                              че бил си дал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венета Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...