Jan 29, 2011, 2:24 PM

(След сбогуване)

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Безличната усмивка на едно

                                                   отминало страдание

и крехката съблазън на една потръпваща апатия

в очите ми разчиташ всеки ден.

И няма го това разтърсващо ухание

на огън и любов,

когато гледаш в мен.

 

Какво ли можех да ти дам от себе си...

Но вече няма как да разбереш.

Това, което някога рисувах

                                                   във сърцето си,

е спряло достъпа за теб.

 

..................................

Сега щастлива съм,

                                    но вече - искрено,

под напева на нечий чужд куплет.

И шепотът му лек и бял на ритмите

ме вкарва в мой, да, вече толкоз мой сюжет!

                              .....................................

 

Поглеждам те и още си ми същият,

такъв, какъвто беше влюбен в мен,

посърнал леко от живота си,

и сам... със някого до теб.

 

Забравих ли те?... Може би.

И бих изрекла твърдо "Да!",

което ще е нож като усмивката,

която каменно държа сега.

 

Забравих те...

                         Но - вярвай ми -

боли понякога, дори без жал...

И не от обич или спомняне,

а от заблудата,

                              че бил си дал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венета Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...