20 nov 2010, 22:12

След срещата

  Poesía
822 0 0

Дълго ще ти напомням за себе си...
За неизпитите чаши вино,
за неизплаканите по тебе сълзи,
за несподелените нощи -
колко ли дълго ще ме боли?!?
Няма да чакам още и още -
все някога съдбата ще компенсира
нереализираната с тебе любов...
Но знай, че това е само отсрочка -
 въпросът е: кой кой ще е... след това???
Дали ти ще си пак мъжът, изоставил жената,
или друго там ще се реши?!?
Знай само едно - знак на съдбата
беше нашата среща,
записана със злато, там, горе,
където никога нищо не се губи и променя,
колкото и да ти се иска да спориш...
С мен винаги е така -
изборът си беше мой, но не само -
в тази древна игра
винаги присъстват двама...
До... следващо "виждане", приятелю мой!
Дотогава ти пожелавам - бъди герой!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайла Славова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...