Nov 20, 2010, 10:12 PM

След срещата

  Poetry
819 0 0

Дълго ще ти напомням за себе си...
За неизпитите чаши вино,
за неизплаканите по тебе сълзи,
за несподелените нощи -
колко ли дълго ще ме боли?!?
Няма да чакам още и още -
все някога съдбата ще компенсира
нереализираната с тебе любов...
Но знай, че това е само отсрочка -
 въпросът е: кой кой ще е... след това???
Дали ти ще си пак мъжът, изоставил жената,
или друго там ще се реши?!?
Знай само едно - знак на съдбата
беше нашата среща,
записана със злато, там, горе,
където никога нищо не се губи и променя,
колкото и да ти се иска да спориш...
С мен винаги е така -
изборът си беше мой, но не само -
в тази древна игра
винаги присъстват двама...
До... следващо "виждане", приятелю мой!
Дотогава ти пожелавам - бъди герой!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайла Славова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...