Изгубвам се. Безмълвно се стопявам
след нечии невиждащи очи.
Разпада се усмивката ми. Тялото.
Ръцете ми превръщат се в мъгли.
И устните ми стават по-прозрачни,
а думите ми празни. И кънтят.
Изгубвам се след устните ти мрачни,
които още сякаш ме горят.
Изгубвам се и ти не ме намираш.
Защото съм се влюбила в съня,
във който си представях, че те имам.
А имала съм само тишина.
© Мариета Караджова Todos los derechos reservados