Изгубвам се. Безмълвно се стопявам
след нечии невиждащи очи.
Разпада се усмивката ми. Тялото.
Ръцете ми превръщат се в мъгли.
И устните ми стават по-прозрачни,
а думите ми празни. И кънтят.
Изгубвам се след устните ти мрачни,
които още сякаш ме горят.
Изгубвам се и ти не ме намираш.
Защото съм се влюбила в съня,
във който си представях, че те имам.
А имала съм само тишина.
© Мариета Караджова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
