8.05.2011 г., 16:55

След теб

1.1K 1 3

Изгубвам се. Безмълвно се стопявам

след нечии невиждащи очи.

Разпада се усмивката ми. Тялото.

Ръцете ми превръщат се в мъгли.

И устните ми стават по-прозрачни,

а думите ми празни. И кънтят.

Изгубвам се след устните ти мрачни,

които още сякаш ме горят.

Изгубвам се и ти не ме намираш.

Защото съм се влюбила в съня,

във който си представях, че те имам.

А имала съм само тишина.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Караджова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...