19 nov 2011, 17:27  

След теб 

  Poesía
830 2 10

След теб остана тежка тишина.

И две очи останаха да чакат.

Небето посивя от самота

и със студени сълзи се разплака.

 

След стъпките ти моята душа

като пребито куче се повлече.

Но  крачейки настръхнал във нощта,

прегръдката ми топла ти съблече.

 

Тя в пепелта остана да лежи

като ненужна овехтяла дреха.

А съмна вън. И първите лъчи

във мене легнаха. Като утеха.

 

Къде извива стръмният ти път?

Надеждите за връщане изтляха.

Навярно си намерил топъл кът

и друга топла дреха си облякъл.

 

Но с моя глас един забравен стих

в една дълбока нощ ще те събуди.

И дълго, дълго ще ме търсиш ти,

прегърнал спомена за мене лудо.

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??