След теб
След теб остана тежка тишина.
И две очи останаха да чакат.
Небето посивя от самота
и със студени сълзи се разплака.
След стъпките ти моята душа
като пребито куче се повлече.
Но крачейки настръхнал във нощта,
прегръдката ми топла ти съблече.
Тя в пепелта остана да лежи
като ненужна овехтяла дреха.
А съмна вън. И първите лъчи
във мене легнаха. Като утеха.
Къде извива стръмният ти път?
Надеждите за връщане изтляха.
Навярно си намерил топъл кът
и друга топла дреха си облякъл.
Но с моя глас един забравен стих
в една дълбока нощ ще те събуди.
И дълго, дълго ще ме търсиш ти,
прегърнал спомена за мене лудо.
© Гълъбина Митева All rights reserved.
