19.11.2011 г., 17:27 ч.  

След теб 

  Поезия
832 2 10

След теб остана тежка тишина.

И две очи останаха да чакат.

Небето посивя от самота

и със студени сълзи се разплака.

 

След стъпките ти моята душа

като пребито куче се повлече.

Но  крачейки настръхнал във нощта,

прегръдката ми топла ти съблече.

 

Тя в пепелта остана да лежи

като ненужна овехтяла дреха.

А съмна вън. И първите лъчи

във мене легнаха. Като утеха.

 

Къде извива стръмният ти път?

Надеждите за връщане изтляха.

Навярно си намерил топъл кът

и друга топла дреха си облякъл.

 

Но с моя глас един забравен стих

в една дълбока нощ ще те събуди.

И дълго, дълго ще ме търсиш ти,

прегърнал спомена за мене лудо.

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??