След теб остана тежка тишина.
И две очи останаха да чакат.
Небето посивя от самота
и със студени сълзи се разплака.
След стъпките ти моята душа
като пребито куче се повлече.
Но крачейки настръхнал във нощта,
прегръдката ми топла ти съблече.
Тя в пепелта остана да лежи
като ненужна овехтяла дреха.
А съмна вън. И първите лъчи
във мене легнаха. Като утеха. ...