28 mar 2015, 0:03

След теб

1.8K 0 7

септември 2014 Румяна Славова

След тебе,ще останат бели страници-
неизписани от нелюбовта ни.
Тръгнеш ли, ще се преместят всички граници -
никога не ще да ги премина.
След тебе ще остане мрак по кожата,
черен сняг полепнал по ресниците,
а тишина по устните ще тегне,
от страх, че думите не ще да бъдат чути.
Тръгнеш ли, косите сто годишен прах ще ги посипе,
като бели паяжини -
от южен вятър непогалени...
След тебе, ще останат стъпки глухи
вярната посока неизбрали,
а очите ще останат несъзиращи
красотата на забързаните хора.
Тръгнеш ли, ще избледнеят и картините
някога със страст рисувани...
Ще се отразявам аз единствено,
като сянка призрачна 
в чуждо огледало.
След тебе ще остане смътен шепот във платната,
на кораби, отдавна легнали на дъното.
Мелодиите ще са 
откъслечни въздишки грапави
драскащи в студеното!
Тръгнеш ли,ще си замине лятото,
ще настъпи вечна бяла зима!
Ще останат смутни спомени
завръщащи се в тайни сънища,
а цветята ще потънат в минало!
След тебе ще останат стиховете непрочетени,
сякаш писани с невидимо мастило.
Накрай душата ще изтлее, недолюбена,
в полета на скръбни черно-бели птици -
опитващи отчаяно да те догонят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Славова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,че се отби,Ив!
  • Хареса ми!
  • Броенето убива чара на емоцията.За мен е важно правилното предаване на мисъл и чувство.
    Щом има раздяла ще има и завръщане!Щастливият край предстои...
    Благодаря ви Бояна,Георги!
  • Красиви и емоционални образи!
    Дори и да си отиде някой от нас,
    поне сме се срещнали с него, освен рани
    остават спомени, следи, надежда...
    Поздрави, Романтина!
  • И защо трябва да е оптимистично? Понякога се изнервям на тази липса на елементарна представа за изкуство, следи се от някои хора като турски сериал - щастливият край не е задължителен компонент. Имаше изключително добри идеи,на моменти звучи малко насичащо прочита, но се убеждавам за пореден път, че творчеството не е в броене на срички. Благодаря за споделянето.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...