28 мар. 2015 г., 00:03

След теб

1.8K 0 7

септември 2014 Румяна Славова

След тебе,ще останат бели страници-
неизписани от нелюбовта ни.
Тръгнеш ли, ще се преместят всички граници -
никога не ще да ги премина.
След тебе ще остане мрак по кожата,
черен сняг полепнал по ресниците,
а тишина по устните ще тегне,
от страх, че думите не ще да бъдат чути.
Тръгнеш ли, косите сто годишен прах ще ги посипе,
като бели паяжини -
от южен вятър непогалени...
След тебе, ще останат стъпки глухи
вярната посока неизбрали,
а очите ще останат несъзиращи
красотата на забързаните хора.
Тръгнеш ли, ще избледнеят и картините
някога със страст рисувани...
Ще се отразявам аз единствено,
като сянка призрачна 
в чуждо огледало.
След тебе ще остане смътен шепот във платната,
на кораби, отдавна легнали на дъното.
Мелодиите ще са 
откъслечни въздишки грапави
драскащи в студеното!
Тръгнеш ли,ще си замине лятото,
ще настъпи вечна бяла зима!
Ще останат смутни спомени
завръщащи се в тайни сънища,
а цветята ще потънат в минало!
След тебе ще останат стиховете непрочетени,
сякаш писани с невидимо мастило.
Накрай душата ще изтлее, недолюбена,
в полета на скръбни черно-бели птици -
опитващи отчаяно да те догонят...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,че се отби,Ив!
  • Хареса ми!
  • Броенето убива чара на емоцията.За мен е важно правилното предаване на мисъл и чувство.
    Щом има раздяла ще има и завръщане!Щастливият край предстои...
    Благодаря ви Бояна,Георги!
  • Красиви и емоционални образи!
    Дори и да си отиде някой от нас,
    поне сме се срещнали с него, освен рани
    остават спомени, следи, надежда...
    Поздрави, Романтина!
  • И защо трябва да е оптимистично? Понякога се изнервям на тази липса на елементарна представа за изкуство, следи се от някои хора като турски сериал - щастливият край не е задължителен компонент. Имаше изключително добри идеи,на моменти звучи малко насичащо прочита, но се убеждавам за пореден път, че творчеството не е в броене на срички. Благодаря за споделянето.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...