28.03.2015 г., 0:03

След теб

1.7K 0 7

септември 2014 Румяна Славова

След тебе,ще останат бели страници-
неизписани от нелюбовта ни.
Тръгнеш ли, ще се преместят всички граници -
никога не ще да ги премина.
След тебе ще остане мрак по кожата,
черен сняг полепнал по ресниците,
а тишина по устните ще тегне,
от страх, че думите не ще да бъдат чути.
Тръгнеш ли, косите сто годишен прах ще ги посипе,
като бели паяжини -
от южен вятър непогалени...
След тебе, ще останат стъпки глухи
вярната посока неизбрали,
а очите ще останат несъзиращи
красотата на забързаните хора.
Тръгнеш ли, ще избледнеят и картините
някога със страст рисувани...
Ще се отразявам аз единствено,
като сянка призрачна 
в чуждо огледало.
След тебе ще остане смътен шепот във платната,
на кораби, отдавна легнали на дъното.
Мелодиите ще са 
откъслечни въздишки грапави
драскащи в студеното!
Тръгнеш ли,ще си замине лятото,
ще настъпи вечна бяла зима!
Ще останат смутни спомени
завръщащи се в тайни сънища,
а цветята ще потънат в минало!
След тебе ще останат стиховете непрочетени,
сякаш писани с невидимо мастило.
Накрай душата ще изтлее, недолюбена,
в полета на скръбни черно-бели птици -
опитващи отчаяно да те догонят...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,че се отби,Ив!
  • Хареса ми!
  • Броенето убива чара на емоцията.За мен е важно правилното предаване на мисъл и чувство.
    Щом има раздяла ще има и завръщане!Щастливият край предстои...
    Благодаря ви Бояна,Георги!
  • Красиви и емоционални образи!
    Дори и да си отиде някой от нас,
    поне сме се срещнали с него, освен рани
    остават спомени, следи, надежда...
    Поздрави, Романтина!
  • И защо трябва да е оптимистично? Понякога се изнервям на тази липса на елементарна представа за изкуство, следи се от някои хора като турски сериал - щастливият край не е задължителен компонент. Имаше изключително добри идеи,на моменти звучи малко насичащо прочита, но се убеждавам за пореден път, че творчеството не е в броене на срички. Благодаря за споделянето.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...