септември 2014 Румяна Славова
След тебе,ще останат бели страници-
неизписани от нелюбовта ни.
Тръгнеш ли, ще се преместят всички граници -
никога не ще да ги премина.
След тебе ще остане мрак по кожата,
черен сняг полепнал по ресниците,
а тишина по устните ще тегне,
от страх, че думите не ще да бъдат чути.
Тръгнеш ли, косите сто годишен прах ще ги посипе,
като бели паяжини -
от южен вятър непогалени...
След тебе, ще останат стъпки глухи
вярната посока неизбрали,
а очите ще останат несъзиращи
красотата на забързаните хора.
Тръгнеш ли, ще избледнеят и картините
някога със страст рисувани...
Ще се отразявам аз единствено,
като сянка призрачна
в чуждо огледало.
След тебе ще остане смътен шепот във платната,
на кораби, отдавна легнали на дъното.
Мелодиите ще са
откъслечни въздишки грапави
драскащи в студеното!
Тръгнеш ли,ще си замине лятото,
ще настъпи вечна бяла зима!
Ще останат смутни спомени
завръщащи се в тайни сънища,
а цветята ще потънат в минало!
След тебе ще останат стиховете непрочетени,
сякаш писани с невидимо мастило.
Накрай душата ще изтлее, недолюбена,
в полета на скръбни черно-бели птици -
опитващи отчаяно да те догонят...
© Румяна Славова Всички права запазени