27 jul 2023, 21:02

След теб...

506 2 1

След тебе всички други са статистика 

и ровят ми се в миналото. Жалко... 

Четат дори измачканите листи 

на стихове, преливащи с печал. 

Задават ми въпроси най-излишни

за чувства и дали ще ги обичам, 

и колко ли виновни са ми бившите 

или, че съм от никой по-различен... 

Винят ме за душевните контузии, 

за влюбеното глупаво търпение, 

за време, отлетяло във илюзии 

с комромис и смълчани изречения... 

Но аз не им се сърдя. Те не знаят - 

дали съм те обичал до блаженство? 

Дали пък те изплаках преди края 

и мъката удавих в тяло женско? 

Останал ми е малко страх от Бога. 

Дотолкова, свещта ми да не гасне. 

Аз тебе ще те нося чак до гроба. 

Очите си затворя ли... е ясно.

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

25.07.2023

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...