27 июл. 2023 г., 21:02

След теб...

507 2 1

След тебе всички други са статистика 

и ровят ми се в миналото. Жалко... 

Четат дори измачканите листи 

на стихове, преливащи с печал. 

Задават ми въпроси най-излишни

за чувства и дали ще ги обичам, 

и колко ли виновни са ми бившите 

или, че съм от никой по-различен... 

Винят ме за душевните контузии, 

за влюбеното глупаво търпение, 

за време, отлетяло във илюзии 

с комромис и смълчани изречения... 

Но аз не им се сърдя. Те не знаят - 

дали съм те обичал до блаженство? 

Дали пък те изплаках преди края 

и мъката удавих в тяло женско? 

Останал ми е малко страх от Бога. 

Дотолкова, свещта ми да не гасне. 

Аз тебе ще те нося чак до гроба. 

Очите си затворя ли... е ясно.

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

25.07.2023

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...