След толкова време
словата ми не се умориха.
В стихове се редят.
От диво, непознато племе
безутробно се родиха
и не умират. Летят.
След толкова време
мисълта за теб ги дресира.
Властна е и деспотична.
Разбърква във мене,
гради, руши, не спира
и днес съм така различна...
След толкова време
сърдечният ми ритъм
диктува онази твоя песен...
Нещо тихичко стене,
поглеждайки към
онзи етап. Не беше грешен.
След толкова време
всеки мой ред те изживява.
Погазвам те. Отричам те.
Леко си перце и тежко си бреме.
Съдя те и те оправдавам.
Просто... обичам те...
© Катя Todos los derechos reservados