2.01.2009 г., 16:12

След толкова време

814 0 5

След толкова време
словата ми не се умориха.
В стихове се редят.
От диво, непознато племе
безутробно се родиха
и не умират. Летят.

 

След толкова време
мисълта за теб ги дресира.
Властна е и деспотична.
Разбърква във мене,
гради, руши, не спира
и днес съм така различна...

 

След толкова време
сърдечният ми ритъм
диктува онази твоя песен...
Нещо тихичко стене,
поглеждайки към
онзи етап. Не беше грешен.

 

След толкова време
всеки мой ред те изживява.
Погазвам те. Отричам те.
Леко си перце и тежко си бреме.
Съдя те и те оправдавам.
Просто... обичам те...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • след толкова време, не можем да си върнем сърцата обратно ;( обичам те, сестричке!
  • просто...обичаш...
    нека е светло и топло в душата ти...бъди щастлива!
  • Честита Нова година! Хареса ми!
  • Нова Година - Нов Късмет!
    Стига да си заслужава, да решиш, но и да намериш сили в себе си...!
    Кате*!
  • Ох, след толкова време...все още обичаш? А не е ли време да затворим книгата...ти разбираш Хайде,Кат...империята, трябва да сме силни Поздрави за прекрасното стихче

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...