11 mar 2015, 1:03  

...след това.

  Poesía » Otra
557 0 1




Войниците ги лекуват след Виетнам.
Войници, не на себе си от смърт,
виждащи голи рани и сърца навън,
...както аз ги видях- нея  гола, с друг и с друг...
Но за тила, никога няма война,
...или хората виждащи сърца навън са превземки?
Виждам пощальон, униформен с черни писма.
Ослушвам се да звънне за да отворя Вратата.

Повярвай, Аз сражавах се храбро,
психиката или душата не издържаха.


Ст. Русев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислав Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всъщност, усещам пълна кохерентност с написаното от теб, Станиславе.
    Всеки ден живея с усещане и предчувствие за черния пощальон /в преносен смисъл, разбира се/. Постигаш въздействие. Добри и нестандартни сравнения още във встъплението.

    Поздравление за този поетичен текст!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...