Mar 11, 2015, 1:03 AM  

...след това. 

  Poetry » Other
377 0 1




Войниците ги лекуват след Виетнам.
Войници, не на себе си от смърт,
виждащи голи рани и сърца навън,
...както аз ги видях- нея  гола, с друг и с друг...
Но за тила, никога няма война,
...или хората виждащи сърца навън са превземки?
Виждам пощальон, униформен с черни писма.
Ослушвам се да звънне за да отворя Вратата.

Повярвай, Аз сражавах се храбро,
психиката или душата не издържаха.


Ст. Русев

© Станислав Русев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Всъщност, усещам пълна кохерентност с написаното от теб, Станиславе.
    Всеки ден живея с усещане и предчувствие за черния пощальон /в преносен смисъл, разбира се/. Постигаш въздействие. Добри и нестандартни сравнения още във встъплението.

    Поздравление за този поетичен текст!
Random works
: ??:??