Mar 11, 2015, 1:03 AM  

...след това.

  Poetry » Other
550 0 1




Войниците ги лекуват след Виетнам.
Войници, не на себе си от смърт,
виждащи голи рани и сърца навън,
...както аз ги видях- нея  гола, с друг и с друг...
Но за тила, никога няма война,
...или хората виждащи сърца навън са превземки?
Виждам пощальон, униформен с черни писма.
Ослушвам се да звънне за да отворя Вратата.

Повярвай, Аз сражавах се храбро,
психиката или душата не издържаха.


Ст. Русев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всъщност, усещам пълна кохерентност с написаното от теб, Станиславе.
    Всеки ден живея с усещане и предчувствие за черния пощальон /в преносен смисъл, разбира се/. Постигаш въздействие. Добри и нестандартни сравнения още във встъплението.

    Поздравление за този поетичен текст!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...